Personality
Calling
Дизайн
Category
Personality
“Детето Стефан е знаело нещо. Просто не е подозирало мащабите му.”
Всеки дизайнер има онзи момент, в който светът му подсказва кой е. За Стефан Стефанов това се случва пред стар компютър, на който работи само MS Paint. Годината е 1999. Квартира с една стая, Cartoon Network на малък телевизор и аромат на китайско по празници — това е сцената, в която започва неговото визуално пътуване. Любопитството тогава се превръща в език, който и до днес говори чрез форми, цветове и усещания.
Години по-късно Стефан не гледа на детето в миналото с носталгия, а с признателност. Работи заедно с него. Същата чиста емоция, същото влечение към изкуството продължава да движи всяко негово начинание. Връзката му с работата не е професионална, а лична. Той не проектира, за да впечатлява. Той създава, за да изразява.
„Нека заедно създадем нещо, което не всеки ще разбере.“
В свят, който често възнаграждава бързото, лесното и "инфлуенсърското", Стефан избира да твори с риск – риск да не бъде разбран от всички, но готов да говори към тези, които търсят повече. Така се раждат проекти с музикалната група "Молец", творческия колектив "Поетите", списание "Стълбата" и още други.
За него всичко идва от един и същи кладенец: онзи, в който се срещат идея, емоция и смисъл. Независимо дали създава корица на списание, плакат на филм или обложка на албум, най-важното остава едно: да улови онова, което се крие между редовете.
А между тези редове стои провокация и непримиримост към мисълта, че за да бъдеш разбран, трябва да се впишеш в очакваното. Именно от това се ражда "До-виждане" - студио без цензура, резултат от целия житейски опит, мироглед и почерк на Стефан. Игра на думи, но и философия, която едновременно означава край и ново начало. „Довиждане“ не като раздяла, а като обещание за следващото виждане.
Сред многото съвременни студиа и големи корпорации, които гонят алгоритми и трендове, „До-виждане“ се откроява като малък остров на автентичността - място, където идеите дишат свободно и не бързат да бъдат обяснявани.
„Съвършенството е скрито в осъзнатото несъвършенство“
За Стефан процесът никога не свършва. Всяко завършено лого, корица или кадър е просто междинна спирка. Следващият поглед винаги открива нещо ново за пренареждане. Това не е безпокойство, а естественото състояние на човек, който вярва, че развитието няма крайна форма. Съвършенството, казва той, не е цел, а движение към по-дълбоко разбиране.
„Творчески блокаж“ е непознато състояние за него. Позната обаче е "творческата умора" - моменти, в които и умората е изморена. В такива ситуации чист въздух, домашна храна, тишина и изолация от електроника са ритуали, които връщат баланса. Неслучайно именно храната заема своето място сред тях като лека препратка към друго възможно призвание. Според Стефан, ако не беше дизайнер, сигурно щеше да бъде готвач.
И ако трябва да остави послание за младите дизайнери, то би било кратко, но точно:
„Отговори им утре.“
Не защото няма какво да кажеш днес, а защото понякога тишината е най-силната форма на увереност.
