Личност
Призвание
Категория
Личности
„Спокойствието е нещо много важно за мен."
За Галин Василев (gwartmotion) камерата не е само инструмент, а начин да подрежда света около себе си. Всичко започва с формирането на идея или усещане още преди да натисне бутона REC. Като фотограф и създател на видео съдържание, избрал Бургас за мястото, където живее и твори, Галин споделя, че спокойствието е от съществено значение в личен план. Не защото не познава друг ритъм на живот, а защото го познава достатъчно добре, за да знае, че не му е нужен.
Срещата с първата камера остава ясна в съзнанието му и до ден днешен. Къщата на баба и дядо в Лом, един невероятен залез и усещането, че каквото и да заснеме в онзи момент, ще изглежда страхотно. Може би това е допринесло и за решението му години по-късно да запише фотография като специалност в Нов български университет.
Докато е студент, Галин затвърждава своята връзка с фотографията чрез заснемането с дрон. Гледната точка отвисоко му показва свят, който винаги е съществувал пред очите ни, но рядко си даваме възможност да видим. Именно тази „невидимост“ полага основите за най-личния му студентски проект.
„Идеята е първа, а след това е кадърът."
За дипломната си работа Галин решава да заснеме солниците в Бургас. След допълнително проучване стига до идеята, че обектът може да изглежда различно през различните периоди от годината. Амбициозният план за поредица от тридесет кадъра с дрон обаче бързо среща реалността. След петия или шестия кадър Галин усеща, че темата се изчерпва, което го кара да погледне към текстури или форми, които на пръв поглед трудно се разчитат. Този обрат ражда проекта „Симбиоза“ – колекция от кадри, обединени от идея за принадлежност към нещо по-голямо от самите тях.
Това е и начинът, по който Галин мисли за проектите си. Идеята идва преди кадъра. Може би точно затова фотографията и видеото при него никога не изглеждат като самоцелно събиране на красиви изображения. В основата винаги има история.
Тази чувствителност към историята не остава само в кадъра. В Нов български университет тя се пренася и в личния му живот, където Галин среща своята половинка, Елиза, и заедно започват да пишат може би най-важната история в живота си - тази на любовта. От нея по-късно се ражда и общият им бизнес, 33CreativeLab. Идеята се заражда от университетски проект за двойки, комбиниран с друг курс, в който трябва да напишат бизнес план. Кадрите, които правят тогава, са добри сами по себе си, но идеята за сватбена фотография остава някъде на заден план за години напред, докато не идва първата реална поръчка...а след това втората и третата. Понякога нещата просто чакат подходящия момент, за да се задвижат отново.
Съвместната работа се оказва и начин да се опознаят още по-добре. Галин открива в Елиза многопластов човек. Тя рисува, твори с глина, а когато реши да се развихри креативно, може да помете всичко по пътя си. Един интересен детайл от съвместните им сесии по арт терапия го изразява добре. На листа хартия, оставен без конкретна задача, нейният се запълва до последния сантиметър, докато неговият остава почти изцяло празен, съсредоточен в центъра.
Тази динамика между двамата се пренася директно и в рекламните им проекти с брандове. Елиза отговаря почти изцяло за идеята, Галин за заснемането и обработката, а по средата стои постоянен диалог, в който всеки момент от процеса минава през двамата. Те не са фенове на съдържание, в което продуктът се натрапва. Вярват, че емоционалната връзка трябва да дойде първа, а всичко останало след нея.
„Ако накрая си доволен от това, което правиш, друго няма значение."
Когато Емил Овасенов, човекът зад Burgas Film Festival, попада на видео на Галин за Бургас през зимата, му предлага да заснеме промо филма за десетото издание на фестивала. На срещата им той поставя само едно условие на Галин и Елиза: „Правете това, което правите най-добре.“ За тях това е може би най-високата форма на комплимент, която един артист може да получи.
Зад успеха на този проект стои колективността, която обединява целия екип на 4ourofus – Галин, Елиза и техните близки приятели, Мишо и Юлия. Всеки път, когато се съберат, Галин споделя, че идеите постоянно хвърчат във въздуха. Това личи ясно във финалното видео, в което те успяват да превърнат фестивалната енергия във визуална история, въпреки сравнително краткото време, с което разполагат.
Друг проект на 4ourofus, който се оказва и един от най-личните им, е късометражният филм за българския обичай "Сурва". Снимките започват в четири сутринта, при минус четиринадесет градуса. Галин описва тези условия като тотален стрес за целия екип. От друга страна, именно те ги принуждават да преживеят ритуала по възможно най-автентичния начин. За час и половина 4ourofus стават част от семействата на участниците и точно това дава усещането за автентичност, което се пренася и във финалния филм.
В бъдеще Галин иска да снима не толкова традициите, колкото хората зад тях. По-конкретно, възрастните хора, чиито истории постепенно остават неразказани в името на технологиите. За Галин това е сериозна загуба. Технологията, казва той, може да даде информация, но не може да замени емоция. А именно емоцията е едно от нещата, които ни движат напред.
Може би и затова перфекционизмът остава постоянен спътник в работата му. Той дори не се преструва, че се е измъкнал от него. Винаги има малко гласче, което му казва, че може да оправи още нещо - кадър, детайл, обработка. Но именно грешките, казва Галин, са частта от работата, която не може да бъде копирана, защото е единствено негова. И ако трябва да опише себе си с един образ днес, се връща отново на онзи лист от арт терапията – незапълнен докрай, с място за следващия щрих.
