Личност
Призвание
Медия
Категория
Личности
„Преследвам нещо, което дори още не знам какво е.“
Леонард говори за себе си не като за главен редактор на списание „Стълбата“, а като за човек с неспокоен дух, който не се примирява с ежедневните неща в живота. Той е амбиверт, който през деня общува с хора, а вечер се оттегля, за да подреди света в главата си. Самотата не е бягство, а инструмент. Тя е онзи тих интервал между две социални вълни, в който се раждат намерения, идеи и решения.
Работата в медиите не започва с конкретен проблясък, а като серия от лутания. Тридесет и пет години по-късно Леонард намира своята траектория неочаквано – не в план, не в стратегия, а докато хвърля боклука. Идеята за списание, което да е безплатно, без политическа натовареност, без идеологически филтри, пада като внезапно прозрение. Точно в период, който той нарича „житейска дупка“.
„Стълбата“ идва като неочаквана опора. Като проект, който не само структурира професионалния му живот, но и му връща усещането за смисъл. Леонард най-после усеща, че се приближава към онова неозначено „нещо“, което винаги е преследвал.
„Медията трябва да повдига общото ниво, не да слиза към него.“
Името „Стълбата“ идва в последния момент след дълго търсене и множество идеи, които така и не звучат истински. Докато един ден партньорът му Михаил Ангелов не произнася: „Какво ще кажеш за Стълбата?“ — дума, която моментално придава смисъл на целия замисъл. Многопластова, символична, насочена нагоре.
Списанието стои в умишлен контрапункт на ускореното време. Леонард говори за Хабермас, за аселерацията на историята, за нуждата от теми, които остават валидни дори след век. Докато масовите медии се поддават на алгоритми и бързо съдържание, „Стълбата“ избира обратното – печат, анализ, диалог. Четенето на хартия изисква забавяне, а забавянето отваря пространство за мислене.
Екипът е другият фундамент. За Леонард хората, с които работи, са семейство – шумно, темпераментно, но обединено от една цел. Дисциплината идва не чрез контрол, а чрез доверие. Когато всички дават 100%, мениджмънтът е не натиск, а координация. И въпреки егото, което всеки творец притежава, убеждението, че „каузата стои над нас“, държи структурата жива.
„Човек, който има защо да живее, може да понесе всяко как.“
Този цитат на Ницше стои в центъра на мисленето на Леонард за медии, смисъл и общество. Смисълът е по-важен от мотивацията.
За него медиите в България са загубили своя смисъл да възпитават. Обществената поляризация у нас след COVID и войната в Украйна създава пропаст между Изтока и Запада, между поколенията и между идеологиите. Според Леонард в центъра, там където трябва да стои разумът, днес има празно място.
Промяната започва с гражданска отговорност — да не допускаме „окупиране“ на държавата чрез апатия. „Трябва да се борим“, казва той — и да не затваряме очите си пред злото. Леонард настоява, че журналистиката трябва да се прави със съвест. Бързата кариера винаги е възможна, но не винаги оставя човек да се гледа спокойно в огледалото. Качеството е бавен процес, подобен на Сизифовия труд, но в този труд може да има щастие, както казва Албер Камю.
Чрез „Стълбата“ Леонард мечтае да остави след себе си промяна в мисленето. Ако след 30 години разговорът е станал по-зрял и по-честен, ако обществото мисли с една идея по-критично, това би било неговото истинско наследство.
Снимки: Кристина Динева
