Личност
Призвание
Музика
Категория
Личности
„Всяко решение, което някога съм вземал в живота си, е било заради музиката.“
Историята на момче и неговите барабани започва в квартал в Щутгарт, пълен с футбол, приятелства и постоянния фон на музика. Този звук оформя всяко решение, което Вал взема – от хората, с които прекарва времето си, до градовете, за които мечтае да живее.
На пет години той се влюбва в барабаните, след като гледа на живо концерт на Сантана – преживяване, което е почти електрическо в своята енергия. Баща му, любител на музиката, който сам някога е мечтал да бъде барабанист, го насърчава да поеме по този път. Тази подкрепа дава на Вал нещо, което поколението на баща му не винаги е имало: позволение да създава.
Следват години, изпълнени с експерименти в мазето, уроци с учител, който му отваря нови хоризонти, и безкрайни часове, посветени на пиано, китара и звукозапис. Любопитството се превръща в негов инструмент. Всеки нов тон е начин да разбере света малко по-добре. Това същото любопитство в крайна сметка го отвежда далеч отвъд Щутгарт, отвъд Атлантика, на място, където музиката му ще пусне нови корени.
„Понякога трябва да се изгубиш, за да се намериш.“
Когато майка му получава работа в Съединените щати, Вал не може да си представи колко дълбоко това ще го промени. Преходът не е лесен — нов език, нова култура, ново „аз“, което чака да се роди. Седейки в класните стаи, без да разбира напълно разговорите, той започва да обръща по-голямо внимание не само на думите, но и на тона, ритъма и енергията. Тази чувствителност по-късно ще определи работата му като продуцент и изпълнител.
Любовта му към музиката го отвежда в Berklee College of Music — едно от най-престижните музикални училища в света, дом на легенди като Куинси Джоунс и Джон Майър. Нямало е План Б, нито резервен вариант — само музиката. Това, което прави Бъркли специално за Вал, не са само преподавателите или уроците, а споделената интензивност на чуждата страст.
Там Вал среща Тревър: гласа, който скоро ще стане другата половина на електронно-поп дуото Fiji Blue. Проектът започва без очаквания — просто двама приятели, които обменят идеи, звуци, усещания. После идват песните — It Takes Two, Butterflies, Water — и изведнъж светът слуша. Но с успеха идва и натискът. Темпото на индустрията започва да влиза в конфликт с естествения ритъм на Вал. Музиката започва да звучи по-малко като игра и повече като стратегия. Вал усеща, че губи нещо по-ценно от славата: губи своята автентичност.
Решението да се раздели с проекта е трудно, но необходимо. Напускането на Fiji Blue не е отказ, а прераждане – завръщане към нещо по-чисто: създаване без шум, музика без компромис. Това търсене на себеоткриване го отвежда в Лондон, град, който се оказва едновременно предизвикателство и завръщане у дома.
„Музиката е универсална, но автентичността е това, което ни свързва.“
Лондон не го посреща с фанфари, а с мъгла и пространство. Точно от това има нужда Вал. Тук той отново става ученик, намира тишината, за да преоткрие звука. Това му напомня за младостта — онзи тийнейджър, който започва отначало, готов да учи.
В този нов етап Вал започва да слива любовта си към електронната музика със страстта към живите инструменти. Последното му EP, Predator & Prey, улавя този баланс, вдъхновен от африкански перкусии, испански мелодии и европейската клубна култура. „Искам да обединя двата свята!“ казва той. „Електронната музика понякога може да звучи стерилно. Истинските инструменти връщат човешкия допир.“
Отвъд собствените си проекти, Вал вече работи с артисти от цял свят. От Индия до Лос Анджелис, той открива красотата в това да не разбираш винаги текста. Чувството, казва той, понякога е по-силно от значението.
И някъде по този път, Вал стига до една тиха истина: всеки може да се научи да свири на инструмент, но малцина се научават да слушат — света, другите, себе си. Именно в това пространство, между ударите, Вал отново открива себе си. Без граници. Без очаквания. Само музика и мечтата да свързва хората чрез ритъм и автентичност.
